Историята и изкуството на Тракия са оставили ясни следи в земите на Луковит, населявани още през второто хилядолетие преди новата ера.

В наследство, произведенията от Тракийското съкровище ни дават пълна представа за уменията на тракийските майстори в обработка на метала, примери за които са елементи от предпазно въоръжение (апликации от конска амуниция от втората половина на 4 век пр. н. е.).

Луковитското сребърно съкровище, (съхранявано в София, негово копие се намира в музея на гр. Ловеч) открито случайно през 1953г., е съставено от две групи предмети: апликации за конско снаряжение и общо 9 съда, 5 от които фиали, 3 вази и една купа. Характерни са изображенията на животни: елен, лъв, грифон, куче. В сцените на ловни схватки, като известната на лъв, нападнал елен или преследвани лъвове, застигнати от конници, е заложена идеята за възхвала на царската власт. Майсторството, с което са изработени тези художествени предмети карало поданиците да вярват в божествения произход на владетелите и техните дружини, които били обкичвани с тях.

През времето на територията на Луковит са живели траки, римляни и българи.

В турските регистри от 15 век., схранени в Националната библиотека, показват, че село Горни Луковит е съществувало от 1430г. В друг регистър се посочва, че с 47 къщи то е било част от вилаета Неделичко заедно с Карлуково.

Историята на помохамеданчването на българите в Луковит, сведения за която черпим от редица статии и от написаното от Васил Миков, е запомняща се. Луковит не е бил напълно помохамеданчен заради по-големия брой на християнските къщи (260) от този на българомохамеданските (250) през 1860г. А след Освобождението всички българомохамедани се изселват. Оттогава е и песента “Луковитски моми, намерила своето трайно място във фонда на българския песенен фолклор. Тази песен днес е химн на луковитското читалище “Съзнание”.

В днешни дни населението на Луковит е 11 470 души. Градът се простира на площ от 2 680 дка. Към Община Луковит са включени 12 населени места.

В местността на града (карстов район) могат да бъдат видяни уникалните природни дадености: живописните каньони и поречията на Искър, Вит и Златна Панега, низ от пещери (изследователски обекти на Българската Федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност), повечето от които обявени за природни забележителности – Проходна, Контрабаса, Задъненка, както и скалните феномени Струпанец (изобразен върху старите банкноти от 1934г.) и Провъртеника (кръгла скална дупка, през която минават слънчевите лъчи при зимно и лятно слънцестоене). В пещерата Темната дупка са открити следи от живота на първобитни хора.